Moeto Otecestvo (poeticen cikl)

In Bulgarian! Това е последния раздел на бъдещата ми книга със стихове на български (“Последно люпило”), която ще се появи към 2020 – 2022, плюс една дълга римска терца, посветена на 66-тата ми годишнина. За този цикъл “Моето отечество” се усетих (руснаците казват “спохватился”, т.е. те обичат да се хващат за каквото имат, но пред българи такива жестове не вървят, нали?) случайно, слушайки обикновено класическа музика (защото тя другата и не е за слушане), а си спомних и за някои поети и писатели, посветили нещо на своята родина, така че и великият Мирски на бърза ръка изфабрикува един такъв (епохален, очевидно) цикъл. И понеже той, въпреки своята завършеност по брой и вид на стиховете (както ще видите), и въпреки неговата зрялост (и презрялост) ми се видя малко за да Ви искам чифт долари (половината от които ще отидат за “братята” американци, ако не реша да я пусна, по стар навик, съвсем безплатно), то реших да добавя като приложение и моята “Обява”, посветена на 66-тата ми годишнина. Това е.

Тук помествам за запознанство първото стихотворение от цикъла, след което следват точно дузина, по скоро /фонетични/, разработки за нашия бит и език, съставени от 5 пентета в лимриков стил, и началото на епохалната ми, макар и прощъпулна, римска терца.

НА МОЯТА РОДИНА

Роден съм аз тука, и свойта страна
обичах, ще знаеш, досуш кат’ жена,
но вече от нея глава ме боли.
Ма то със жените е тъй, разбери!

Живея аз в нея все беден, кат’ кол,
макар че покриват мазол след мазол
ръцете ми, щото у нас е така:
все залудо бачкаш, но инак — беда.

Та мойта родина е чудна страна,
но е ратайкиня на други в света,
и в този процес става често ... курве
и ме пренебрегва тъй как две и две.

А има си всичко, снага, телеса,
где барнеш, все пълни се твойта ръка,
но рядко’й добра щом си беден човек,
така е отдавна, и в днешния век.

Живял съм аз малко и в други страни.
Там грижи за хората имат добри.
Докато при нас като вълк-единак
живееш, и то ако имаш мерак.

Така че аз тези, що бягат от нас
приветствам, понеже се иска кураж
родината да си напуснеш без свян
и да се преселиш във чужди ти стан.

Но тъй като вече бая остарях
не мога да бъда един аз от тях
и тук ще ми бъде и гроба на мен,
макар от страната дан’ съм възхитен.

01. 2016

...

---

ОБЯВА

Аз веч’ съм, чуйте, на шейсет и шест,
и търся позавехналичка /дива/,
която, кат’ узнай, да прати вест.
Тя може да не е чак тъй красива,
но да не е пък като крокодил,
че силата ми мъжка да излива
що може подир туй кандил-кандил,
коет’ се случва в седмицата раз,
и във което съм се убедил.
Щот’ аз не съм, кат’ някой, педераст,
и се втвърдява като парафин —
уви, за миг, изобщо не за час —
тоз’ орган важен, че и доста фин,
наслада който носи на жените,
кога възправи се като комин.
...

Без пари толкоз.

Христо Мирски